Тази работа ми стана много ясна още преди да попадна на статията от Гари Вайнерчук. Ако сте любопитни какво казва той, ще го преразкажа с 2-3 думи накрая. А, сега да ви разкажа за няколко събития от последната година. В началото на 2015 бях решил, че вече няма да работя за други хора. Всичко хубаво. Имах възможност да го направя, знания, идеи, средства. Обаче имах 2 големи проблема. Единия беше многото идеи, а другия беше план Б. Да оставим многото идеи и как те пречат за друга статия.
Моят план Б
Винаги съм имал план Б. Ако се проваля тотално винаги мога да правя сайтове, да превеждам, да пиша статии, да купувам някакви неща от тук там и да ги продавам – ето пак много неща, което не е добре. Но най-лесното и най-конвертируемото е писането на статии. Знам къде да го предложа и знам, че 24 часа по-късно вече ще съм направил достатъчно пари за да имам за храна. Само да допълня, за ентусиастите, че тази моя убеденост се постига от това, че знам английски. Английският е един от задължителните фактори за успех.
Това обаче не ми беше достатъчно. През цялото време ме преследваше мисълта, ами ако…и аз взех мерки. Всеки ден проверявах джобс.бг, ами да…да знам дали, като се проваля ще има подходяща работа за мен. Всеки ден по половин час. От време на време кандидатствах по няколко обяви, които много ми харесваха. Това също отнемаше още малко време. Разбира се, беше наложително. Така не само щях да разбера дали има подходяща за мен работа, ами и дали още ме искат. Е, от няколко кандидатури на два пъти ми излезе късмета. Всъщност на 3. Единия път бях одобрен за интервю за зам.управител на супермаркет от голяма верига. Другия път даже не си спомням позицията, но беше за една компания която се занимава с финанси, парични преводи и.т.н., беше нещо в ИТ отдела, мисля менижър проекти или нещо такова. И двата пъти изгубих по един ден да правя някакви задачи и.т.н., но накрая не отидох на интервю. Защо правих задачите, е как защо…човек не трябва да затваря врати. Което е голяма глупост. Третия път загубих още повече време. Компанията беше наистина хубава.