Един ден от лятната ни почивка посветихме на посещение на Боженци. Който не знае какво е да провери, има достатъчно информация в нета. Лично на мен доста ми хареса – тихо, бих казал „скътано местенце“, където поради статута му на историко-архитектурен резерват средата не е замърсена от шум, типичните за родината грозновати рационализации, немарливост и безхаберие. С две думи покривите са каменни, оградите и те, няма ламарини и други такива. Селото е близо да Габрово, скрито из горите, високо в Балкана. Повечето къщи са частни, има и общински превърнати в музеи, доста се отдават за нощувки, има и хубави кръчмици.

Общинските къщи са превърнати в музейни обекти, като в тях можеш да влезеш само с гид. Можеш да си ходиш из селото без пари, но няма да видиш нищо от самата автентична наредба на къщите. Гидовете сформират групи на входа на селото. По принцип бих се засилил без гид, но друг вече беше направил избор за цялата ни група. И така потеглихме из селото.

Днес е сряда, решил съм да поспя до късно за да компенсирам от предния ден, ще се помотая малко, ще закусвам и ще ида до офиса да поработя. Тъкмо съм си приготвил апетитен сандвич и аха да го захапя и телефона звъни: „Добър ден, от куриерска фирма Митака 91 съм, тука една пратчица, на адреса ли сте?“. Оппаа…не не съм, забравих, че ще бъда до късно у дома, а пратката е за офиса…и се почва едно уговаряне, за утре, за да я взема от офис и.т.н.  На другия ден пак съм до късно у дома, Митака носи пратката на правилното място, но ми звъни тъкмо като съм в банята….ех мамка му. Сигурен съм, че на всеки са му се случвали тези неща, когато поръча нещо от куриер. Неудобства, недоразумения, да не говорим за контакта с грубияни понякога, чудения да излезеш ли да ядеш или не. Както казват естонците колкото по-малко контакти с хора, толкова по-малко проблеми. Тоест те са казали, че са измислили Скайп защото не са обичали да си говорят директно един с друг. Всичко което поръчвам идва стриктно до офис на куриер. 

Здравейте скъпи читатели, в днешния мат’риал ще се занимаем с това колко е неподготвен нашего брата, когато кандидатства за работа, както ще дам няколко полезни съвета да не съм само критичен. През последните 10 години съм провел над 500, а може и да са много повече интервюта с кандидати за работа, а съм прочел сигурно десет пъти по толкова, а пак може и много повече автобиографии. През голяма част от това време или запомнях някакви неща, а последната година усърдно си записвах. Не, това няма да е поредната скалъпена статийка на тема как да си намерим работа, това е грубата БГ действителност и цялата неподготвеност на нашите кадри да се презентират добре и да се продават изобщо. Това е отговора на въпроса, ама защо не ми се обаждат от 150те фирми в които кандидатствах.

Снимката

Жестоката действителност е, че да вие ще бъдете оценени по външен вид. И да, външния вид е частично показателен за това какво представлява човек като характер, повярвайте това усещане се развива с времето. И да, светът е несправедлив. И не, не ги избирам по красота. Никой не иска да вземе на работа човек, който не се вписва във фирмената култура. Примерно ако някой търси човек за супермаркет, няма да вземе някой с обеца на носа. Същия този с обецата може да пасне добре в крийетив екип обаче. Като цяло имайте предвид за какво кандидатствате и изглеждайте приветливо и спретнато на снимката.

Какво съм виждал : снимки с кофти качество на които не се вижда нищо, сканирани снимки от документи, доооста снимки от абитуриентки, групови снимки – тези са ми любимите, трудно се познава кой е кандидата ама е весело, манекенки – тези понякога се чудя дали наистина предлагат това, което ми се струва, че намекват, виждал съм и снимки на маса, и снимки до кофа за боклук…