Един ден от лятната ни почивка посветихме на посещение на Боженци. Който не знае какво е да провери, има достатъчно информация в нета. Лично на мен доста ми хареса – тихо, бих казал „скътано местенце“, където поради статута му на историко-архитектурен резерват средата не е замърсена от шум, типичните за родината грозновати рационализации, немарливост и безхаберие. С две думи покривите са каменни, оградите и те, няма ламарини и други такива. Селото е близо да Габрово, скрито из горите, високо в Балкана. Повечето къщи са частни, има и общински превърнати в музеи, доста се отдават за нощувки, има и хубави кръчмици.

Общинските къщи са превърнати в музейни обекти, като в тях можеш да влезеш само с гид. Можеш да си ходиш из селото без пари, но няма да видиш нищо от самата автентична наредба на къщите. Гидовете сформират групи на входа на селото. По принцип бих се засилил без гид, но друг вече беше направил избор за цялата ни група. И така потеглихме из селото.

Днес е сряда, решил съм да поспя до късно за да компенсирам от предния ден, ще се помотая малко, ще закусвам и ще ида до офиса да поработя. Тъкмо съм си приготвил апетитен сандвич и аха да го захапя и телефона звъни: „Добър ден, от куриерска фирма Митака 91 съм, тука една пратчица, на адреса ли сте?“. Оппаа…не не съм, забравих, че ще бъда до късно у дома, а пратката е за офиса…и се почва едно уговаряне, за утре, за да я взема от офис и.т.н.  На другия ден пак съм до късно у дома, Митака носи пратката на правилното място, но ми звъни тъкмо като съм в банята….ех мамка му. Сигурен съм, че на всеки са му се случвали тези неща, когато поръча нещо от куриер. Неудобства, недоразумения, да не говорим за контакта с грубияни понякога, чудения да излезеш ли да ядеш или не. Както казват естонците колкото по-малко контакти с хора, толкова по-малко проблеми. Тоест те са казали, че са измислили Скайп защото не са обичали да си говорят директно един с друг. Всичко което поръчвам идва стриктно до офис на куриер. 

Започвам да пиша тази статия с няколко условия. Първо това не е статия, в която ще получите персонализиран съвет. Няма да получите такъв съвет защото всеки е различен, в различна ситуация и има различно минало. В статията ще споделя как са протекли нещата за мен и защо съм избрал пътя по който вървя. Не задължавам никой с мнението си, при всеки ситуацията е различна, с различни нюанси и различни разбирания за нещата. Начина да се възползвате от тази статия, е да познавате добре себе си, да можете добре да си прецените ситуацията и да направите някакъв паралел между вас и написаното, като си поиграете мислено с идеите в статията.

Имал съм щастието да съм от двете страни – бил съм наемен работник на най-ниско ниво в България и в чужбина, бил съм и съм в момента собственик на бизнес, бил съм и на средна и висока управленска позиция в две различни индустрии – ресторантьорство и информационни технологии. Нещата са се редували така – наемен работник, собствен бизнес, наемен работник, собствен бизнес.

За мен лично е оправдано да съм наемен работник само при условие, че или ми трябват пари, бизнесът не върви и имам добро и сигурно предложение, или пък се уча на занаят.