Силата на списъка

Ще ви разкажа една история от преди 20 г. Както и сега, така и тогава един от сериозните начини да изкараш пари като студент бяха така наречените „студентски бригади“. По някаква странна причина един от лидерите в бранша беше фирма от Троян към която се стичаха студенти от цяла България за да се запишат да берат ягоди в Англия през лятото. Казвам странна причина единствено заради местоположението на фирмата, което би било логично да е в София или друг голям областен град.

В определени дни студенти от определени градове имаха прозорец през който можеха да се явят на кратко интервю и да се запишат. Ние бяхме от Варна. За щастие имахме информация от групата от Свищов, че за да имаш изобщо шанс да влезеш трябва да отидеш от предния ден и да заемеш ред.

Речено-сторено. Денят преди датата за Варна се качихме на влака. Пристигнахме в Троян късният следобяд, като около офисът на фирмата вече имаше 20-30 човека. Поогледахме се, поразпитахме и решихме, че ще имаме по-добър шанс ако направим списък за да затвърдим своята позиция и ред. Така щяхме да можем и да нощуваме и да се храним, а не само да стоим там. За целта избрахме едно много едро момче, което записахме под номер едно, след което избрахме едно момче, което изглеждаше старателно, записахме го под номер две и го провъзгласихме за хранител на списъка. Нарекохме го „Шиндлер“.

4.00 avg. rating (85% score) - 1 vote
Продължете с четенето

Това също може да ви заинтересува:

Постоянството е основополагащо за успешния бизнес.

Днес е петък. За много хора е „ден на майстора“. За всички други споделям едно мотивиращо видео от 103 годишен бизнесмен.

5.00 avg. rating (95% score) - 1 vote
Продължете с четенето

Това също може да ви заинтересува:

Боженци – Урок по предприемачество

Един ден от лятната ни почивка посветихме на посещение на Боженци. Който не знае какво е да провери, има достатъчно информация в нета. Лично на мен доста ми хареса – тихо, бих казал „скътано местенце“, където поради статута му на историко-архитектурен резерват средата не е замърсена от шум, типичните за родината грозновати рационализации, немарливост и безхаберие. С две думи покривите са каменни, оградите и те, няма ламарини и други такива. Селото е близо да Габрово, скрито из горите, високо в Балкана. Повечето къщи са частни, има и общински превърнати в музеи, доста се отдават за нощувки, има и хубави кръчмици.

Общинските къщи са превърнати в музейни обекти, като в тях можеш да влезеш само с гид. Можеш да си ходиш из селото без пари, но няма да видиш нищо от самата автентична наредба на къщите. Гидовете сформират групи на входа на селото. По принцип бих се засилил без гид, но друг вече беше направил избор за цялата ни група. И така потеглихме из селото.

4.33 avg. rating (87% score) - 6 votes
Продължете с четенето

Това също може да ви заинтересува:

Бъдещето на куриерските услуги в България

Днес е сряда, решил съм да поспя до късно за да компенсирам от предния ден, ще се помотая малко, ще закусвам и ще ида до офиса да поработя. Тъкмо съм си приготвил апетитен сандвич и аха да го захапя и телефона звъни: „Добър ден, от куриерска фирма Митака 91 съм, тука една пратчица, на адреса ли сте?“. Оппаа…не не съм, забравих, че ще бъда до късно у дома, а пратката е за офиса…и се почва едно уговаряне, за утре, за да я взема от офис и.т.н.  На другия ден пак съм до късно у дома, Митака носи пратката на правилното място, но ми звъни тъкмо като съм в банята….ех мамка му. Сигурен съм, че на всеки са му се случвали тези неща, когато поръча нещо от куриер. Неудобства, недоразумения, да не говорим за контакта с грубияни понякога, чудения да излезеш ли да ядеш или не. Както казват естонците колкото по-малко контакти с хора, толкова по-малко проблеми. Тоест те са казали, че са измислили Скайп защото не са обичали да си говорят директно един с друг. Всичко което поръчвам идва стриктно до офис на куриер. 

5.00 avg. rating (95% score) - 1 vote
Продължете с четенето

Това също може да ви заинтересува:

101 Идиотщини, които Българинът Прави Когато Кандидаства За Работа

Здравейте скъпи читатели, в днешния мат’риал ще се занимаем с това колко е неподготвен нашего брата, когато кандидатства за работа, както ще дам няколко полезни съвета да не съм само критичен. През последните 10 години съм провел над 500, а може и да са много повече интервюта с кандидати за работа, а съм прочел сигурно десет пъти по толкова, а пак може и много повече автобиографии. През голяма част от това време или запомнях някакви неща, а последната година усърдно си записвах. Не, това няма да е поредната скалъпена статийка на тема как да си намерим работа, това е грубата БГ действителност и цялата неподготвеност на нашите кадри да се презентират добре и да се продават изобщо. Това е отговора на въпроса, ама защо не ми се обаждат от 150те фирми в които кандидатствах.

Снимката

Жестоката действителност е, че да вие ще бъдете оценени по външен вид. И да, външния вид е частично показателен за това какво представлява човек като характер, повярвайте това усещане се развива с времето. И да, светът е несправедлив. И не, не ги избирам по красота. Никой не иска да вземе на работа човек, който не се вписва във фирмената култура. Примерно ако някой търси човек за супермаркет, няма да вземе някой с обеца на носа. Същия този с обецата може да пасне добре в крийетив екип обаче. Като цяло имайте предвид за какво кандидатствате и изглеждайте приветливо и спретнато на снимката.

Какво съм виждал : снимки с кофти качество на които не се вижда нищо, сканирани снимки от документи, доооста снимки от абитуриентки, групови снимки – тези са ми любимите, трудно се познава кой е кандидата ама е весело, манекенки – тези понякога се чудя дали наистина предлагат това, което ми се струва, че намекват, виждал съм и снимки на маса, и снимки до кофа за боклук…

3.67 avg. rating (75% score) - 6 votes
Продължете с четенето

Това също може да ви заинтересува: