Всеки е зависим от някого. Всеки отговаря пред някого. Колелото се върти и може да се получи така, че хората от които сме зависими да станат зависими от нас. По тази причина се дръжте учтиво и приятелски със всеки, който се държи така с вас. Има обаче моменти, когато сме зависими от други хора, било то наши шефове, колеги, човека който ти оправя пералнята или колата, лекари, списъка е безкраен. Както вече казах всеки отговаря пред някой. Всеки знае какво е да стоиш пред някое гише, и да чакаш някой административен служител да благоволи да ти удари печат или да ти разпише някаква бланка. Как обаче да се държим в случаите, когато сме зависими от някого.
Фирмен Блог
Стандартния подход със закупуване на реклама е скъп и не работи достатъчно добре
Все повече реклама ни залива от всички възможни места. За да успееш да изпъкнеш трябва да проявиш огромна иновативност или да налееш милиони в реклама. Дори и да го направиш рекламата става все по неефективна, тъй като хората съзнават идеята за манипулация на рекламата и стават все по резистентни. Освен това модела с постоянно увеличаване на рекламните бюджети изобщо не устойчив освен ако не си стогодишна компания със солидни финансови възможности. Рекламата е агресивен метод и облъчва потребителите в повечето случаи без ясно сегментиране и не винаги, когато потребителя има нужда от това, което се рекламира. Има и друг начин. Чрез така наречения inbound marketing*, клиентът те намира сам, когато има нужда от теб. Един от най-лесните методи е използването на фирмения блог който използва метода на content marketing** или маркетинг на съдържанието.
Това също може да ви заинтересува:
В ресторанта се плаща за атмосфера и обслужване. С малък бонус накрая на статията.
Отдавна не съм писал и това ми липсва, за сметка на това обаче съм маркирал доста идеи за статии и съм започнал много чернови. Имам малко време и ще го използвам да поработя над една от тези чернови с надеждата да я превърна в статия. Днешната идея се върти около същността на ресторантския бизнес. Мога да кажа доста по въпроса, тъй като в студентските си години съм работил в ресторантьорството и на ниски и на ръководни позиции освен в България и в Холандия и Швейцария. Идеята ми обаче не е да навлизам в професионални подробности. Статията ми е насочена по-скоро към онези, които искат да се занимават с такъв бизнес и тепърва прохождат.
Основата на един хубав ресторант е в хубавата храна, но това не е достатъчно. Цената е важна, но не е решаваща и няма значение дали пилешката супа е с 20 ст. повече или по-малко от съседното заведение стига да е в някакви нормални за типа ресторант нива. Факт е, че хубава храна на хубава цена можем да си направим и у дома. Защо тогава отиваме в ресторант? Под ресторант нямам предвид закусвалня или стол за обяд. Има две изключително важни неща, които в много случаи съм забелязал, че убягват на собствениците на ресторанти в България. Атмосферата в самия ресторант и обслужването. Именно заради тези 2 неща хората ходят на ресторант, поне според мен.
Това също може да ви заинтересува:
Квартален бизнес клуб
Преди време имах идея, която както много мои такива не намери последователи. Аз съм твърдо убеден в ползите от идеите си, като например създаване на онлайн форум на тема бизнес ръководен от собствениците на значимите бизнес, блогове в България, като всеки ще отговаря за собствена секция и ще дава експертни мнения и ще провежда диалог с посетителите. Тук ще напомня и за идеята ми за благотворителност, която може да помогне да се съберат пари без някой да трябва да си бърка в джоба за това. Въпреки, че тези две идеи не намериха последователи, аз упорите продължавам да споделям идеите си, най-безцелно. Ето една идея, която както вече споменах, също не намери верни последователи и потъна в небитието, но аз ще я споделя сега и тук с вас, защото все на някой някъде може и да му е от полза. Идеята е изключително елементарна.
Това също може да ви заинтересува:
Благородна Идея: Как да съберем милиони за каквото и да е на национално ниво без да трябва да отделим от „собствения си залък“.
По цял свят има много благотворителни каузи. Понякога искрени, понякога фалшиви. Понякога парите получават хора, които ги заслужават, друг път не. Аз съм никой, за да изказвам мнения кой заслужава и кой не. Понякога наистина има спешни случаи, когато помощта е наложителна. Друг път пък млад талант ще бъде погубен за света ако няма едни 1000лв за самолетен билет или някаква такава тривиалност.