Тази статия се отнася най-вече до фундаменталния въпрос за това дали е по-добре да си супер шеф в международна корпорация или да имаш баничарница 3 на 3 квадратни метра, но да си е твоя собствена. Аз лично съм за второто. Тук искам да направя отпратка към един бъдещ материал за това как да подберем с какъв бизнес да се занимаваме, защото и това е от значение и има различни фактори, които могат да се вземат предвид и ако сме внимателни може да си спестим доста главоболия. Но, да се върнем на темата. Тази статия беше провокирана от един филм, който гледах наскоро – „Company men“. Та нашия главен герой ( ролята изпълнява Бен Афлек ), който беше важна клечка в отдел продажби на огромен холдинг го съкратиха заради световната финансова криза. Само за няколко месеца нашия човек изгуби статуса си, заедно с Поршето и къщата си. Защо? Защото е живял много над стандарта си. Докато корпорацията му е печелила милиони долари той е получавал малка част от всичко това, но си е повярвал, че е голям човек и си е купил Порше и хубава къща и двете на изплащане. В резултат от всичко това колелцето се завърта по-бързо и нашия човек трябва да бяга по-бързо и става зависим от компанията и позицията си. В края на филма той самия признава, че е бил под постоянно напрежение и е живял в страх! Живеейки над стандарта си, той е дал по-голяма власт на компанията над себе си, в резултат на което напрежението под което живее се е покачило. Контраст правеше братът на съпругата му, който работеше за себе си и макар и с малък бизнес, въпреки кризата имаше много по-голям контрол върху съдбата си. Според мен е много по-сигурно да се занимаваш със свой собствен бизнес, където ти контролираш съдбата си във всеки един момент и сам определяш стандарта си отколкото позиция в топ компания и стандарт, който ти е наложен отгоре. Забелязал съм, че има компании които доста умело предоставят служебни коли и апартаменти и други блага на служителите си докато те са послушни и работят за тях. Така човек може да си повярва и да се почувства голям, но това е начин компанията да го държи в подчинение, чрез заплахата да издърпа килимчето под краката му във всеки един момент. Какво мислите вие по въпроса?
снимка: Flickr
10 коментара
Определено големите фирми зарибяват с различни придобивки, които в същото време ни заробват. Аз също предпочитам да имам свой бизнес пред това да работя за друга фирмя. Но пък от друга страна смятам, че е добре първо да се поработи в голяма фирма, защото после опита ще е безценен.
Да няма нищи лошо в това да почерпим ноухау, но да не стане така че стандарта изисква това и онова, взема се кредит и в крайна сметка точно сега не можеш да си позволиш да напуснеш работа за да следваш мечтите си и така в следващите 30 години…
има го това….
мисля, че въпрос на лична дисциплина
И въпрос на способност за планиране, предвиждане и визия
Да имитираш стандарт, който всъщност нямаш, е голяма грешка. Хората го правят или от суета, или от алчност. Колкото повече се изхвърлят, толкова повече подкопават истинската си финансова стабилност.
Аз мисля в случая човека беше принуден да има такъв стандарт. Беше някакъв директор уж, ами ако няма порще тогава какво? Как биха гледали на него?
Аз не смятам, че единствения начин директор да запази авторитета и уважението на подчиниените си е чрез кола или къща, ако той няма качествата да е директор, логично би търсил по-първични признаци да доказва своята позиция.
Съгласна съм на 100% по въпроса за компаниите! Аз лично съм се лъгала да започна работа, заради автомобила и съм стояла доста „дълго“/според моите стереотипи за време :))/ там.Но смятам, че където и да работи човек-на себе си или на друг, ако не е финансово грамотен и ако не намери начин да инвестира част от доходите си-резултата ще е един и същ. Защото както казва Ким Кийосаки в „Богата Жена“, ако спреш да работиш 3-4 месеца, колко време можеш да изкараш със това , което имаш???? Повечето хора до 1 месец, ако имат депозит за изхарчване! А после….Затова за да не навлизам в подробности, първа крачка е да се ограмотим финансово, заото в България определено не сме! И то много да се ограмотим-не просто да четем разни неща, а и да ги прилагаме в действие! Успех на всички, които са започнали!
Ким Кийосаки! Книгата й е същата като на мъжО й, само по-розова 🙂
Здравей, Свилене! Хубава статия с риторичен въпрос! Човек наистина да се чуди кое да избере! (не само към Рая:) На Ким Койосаки наистина й е по-розова книгата, а пък на „мъжО й“ са по-лилавикави (книгите му, де), но по-важно е какво пише вътре! Ако все още не сте прочели „Четирите потока на парите“, моля ви, направете го! Направи ми впечатление, че в статиите, с които сравнявате видове доходи и работа, се въртите все около съпоставки между „квадрантите от лявата страна“ (от горепосочената книга), т.е. между Наемна работа и Самонает (в това число попада и малкия собствен бизнес). Не, че не е добре да се сравняват – напротив, както казах, статията на Свилен много ми харесва! Само да подчертая, че има и други алтернативи, които заслужават не по-малко внимание, а именно „квадрантите от дясната страна“! И ако човек търси финансова независимост, задължително трябва да има поне един доход от „дясната страна“, т.е. от (голям)Бизнес или бизнес-мрежа и/или от Инвестиции. И само да поясня по какво се различава Бизнеса от „ляво“ и от „дясно“ (според книгата на Кийосаки, а не според политически убеждения). Ако притежавате Бизнес, който, ако го отавите за 6 месеца, за да отидете на почивка на Хаваите, например, и след като се върнете, той не само не е фалирал, ами даже се е разрастнал, т.е. притежавате работеща и просперираща бизнес-система, която ви носи пасивен доход, това е Бизнес от „квадрантите на дясната страна“. Не ви се вярва? Аз имам такъв бизнес. Бих го споделила и с други хора. Моля, ако някой се интересува от повече информация, да се свърже с мен! Успех!