Доскоро златото ми беше любимият актив, най-вече като физически метал под формата на исторически инвестиционни монети.

От среброто се отказах отдавна. Имах закупено от Естония (защото в България има ДДС и всичко се обезсмисля ) малко количество и се оказа доста тежко и неудобно за транспортиране, а количествата бяха наистина на малка стойност.

Среброто потъмнява дори и в тубусите в които се продава и след това изкупуването му от Тавекс ( защото не виждам алтернатива) става по-трудно. На гишето ще ги гледат една по една докато вие се потите и се чудите дали ще ги изкупят като исторически инвестиционни монети или материал.

Също така среброто заема по-големи обеми и е по-трудно за криене.

Остава златото. Всичко е супер. Малко парче метал с висока стойност. Лесно за криене, лесно за пренасяне. Има добро предлагане от исторически инвестиционни монети, които са лесно и традиционно приемани на много места.

Имайте предвид, че ако притежавате златна монета и тя е освен инвестиционна и историческа е възможно цената и да е много по-висока от обичайното за тези карати и грамажи. Това е заради историческата стойност. Именно затова предпочитам исторически инвестиционни монети.

Обаче…обичайки историята се сетих да проверя как е било третирано златото от държавата. И изникна нещо интересно, за което никой не се сеща и в следващите редове ще разберете какво е то:

Изпълнителна заповед 6102

Тази заповед е била в сила от 1933 до 1975 в САЩ и е забранявала трупането на златни монети, кюлчета и златни сертификати (издавани от хазната в САЩ от 1865 до 1933 с цел да се улеснят разплащанията в злато).

По това време в САЩ оправдават заповедта с това, че предвид златният стандарт (хартиените пари са били обезпечени с физическо злато в банката) и трудните икономически времена хората трупат злато и с това забавят икономическият растеж.

С президентска прокламация се обявява трупането на златни и сребърни монети и кюлчета за наказуемо с глоба от 10 000долара ( 220 000 долара през 2023 ) или 10 години затвор или и двете. Интересно как е стоял въпросът със златният прах и самородното злато и дали са заобикаляли заповедта.

Всеки гражданин е бил длъжен да предаде притежаваното от него злато на цена определена от държавата. Можело е да задържат до 160 гр в златни монети (около10 000 долара през 2023 ). Заповедта освобождава и хора, които работят със злато като бижутери, зъболекари и други. Заповедта освобождава и колекционни монети с призната висока стойност, което на практика спасява частните колекции от изземване от държавата.

В резултат на следващата година държавата определя почти двойно по висок курс на златото и в следствие на този трик получава възможност да печата повече долари.

Страничен резултат е, че монетата американски двуглав орел от 1933 и спряна от производство и претопена, като през 2020 е продаден екземпляр за 7.5 милиона долара, така че такива времена създават и възможности за хора познаващи историята.

Законът не подминава чужденци и чужди фирми на територията на САЩ.

Полша 1919-1920

Подобен закон е приет в Полша на 7.11.1919, като полските граждани са принудени да продадат своето сребро и злато на държавата. Законът е в сила до 31.01.1920.

Австралия

В Австралия от 1959 до 1976 също има закон позволяващ на властите да изземват злато и сребро и да дават хартиени пари в замяна.

Обединено кралство

В Обединеното кралство също се приема закон, според който гражданите не могат да притежават повече от четири златни монети с дата след 1817, както и не могат да купуват златни монети без лиценз за колекционер издаден от Банката на Англия.

Италия

През 1939 италианският диктатор Бенито Мусолини изискал от народа „доброволни дарения за родината“ в злато с цел да помогне за финансирането на войната.

Индия

През 1965 в Индия приемат закон, който забранява притежанието на златни монети и кюлчета.Всичкото злато е трябвало да бъде преработено на бижута и декларирано. В техният случай това само подклажда черният пазар и законът е отменен през 1990. От 2015 в Индия има някакви схеми за изкупуване на злато от държавата или депозирането му в банки срещу лихва,които не са много популярни

Можели това да се случи отново?

Притежанието на малки количества злато от частни лица в САЩ и Европа е доста по непопулярно от преди 90 години и вероятно не би си струвало правителствата да правят тези номера отново.

В повечето от случаите, тези закони са приемани по време когато хартиените пари са били подкрепени от златен стандарт. В момента случаят не е изобщо такъв и правителствата си печата най-безсрамно пари когато пожелаят.

В наши дни Турция се опитва да мотивира своите граждани да продадат своето злато на държавата или да го депозират в банки, но на този етап няма рестриктивно законодателство поне по моя информация. Като този пакет от мерки цели стабилизиране на турската лира.

В Пакистан през 2022 също се забелязваха подобни мераци, като целят да създадат специален банков план, чрез който да плащат лихва за депозирано злато на вложителите. Към днешна дата нямам идея докъде е стигнало това.

В Индия в момента работи нещо подобно наречено Gold Monetisation Scheme, но казват че не е много успешно. Много вероятно защото обявеното злато има такси за влизане в схемата и/или се изисква някаква документация за притежанието му и платени данъци при закупуването му което нормалните хора разбира се нямат.

Тоест в наши дни също има някакви закони около златото в определени държави, но златото е дълбоко залегнало в техните традиции и се прекалява с него.

В България случаят никога не е бил такъв.

В заключение:

Исторически погледнато държавата би могла да сложи някакви ограничения изцяло или частично върху притежанието на злато и сребро, но това е много малко вероятно.

По същата логика тя може да отнеме вашите банкови депозити, земи, автомобили и.т.н.

За мен към момента златото няма алтернатива.Има и екзотики като платина и други метали за които една кризисно-въведена държавна политика няма да се сети на първо време, но дали продажбата им при нужда ще е лесна. Въпреки това, не бих ги пренебрегнал за да диверсифицирам риска.

Това, което научих последните години е да си нося хубавите дрехи и да инвестирам в активи, които носят реална стойност или подобряват качеството ми на живот и с това производителността ми.

Въпреки това златото е нещо, което всеки би трябвало да има макар и в малко количество зачерни времена. Въпросът е да не се прекалява с презапасяването, а да се търси диверсификация.