Ще ви разкажа една история от преди 20 г. Както и сега, така и тогава един от сериозните начини да изкараш пари като студент бяха така наречените „студентски бригади“. По някаква странна причина един от лидерите в бранша беше фирма от Троян към която се стичаха студенти от цяла България за да се запишат да берат ягоди в Англия през лятото. Казвам странна причина единствено заради местоположението на фирмата, което би било логично да е в София или друг голям областен град.
В определени дни студенти от определени градове имаха прозорец през който можеха да се явят на кратко интервю и да се запишат. Ние бяхме от Варна. За щастие имахме информация от групата от Свищов, че за да имаш изобщо шанс да влезеш трябва да отидеш от предния ден и да заемеш ред.
Речено-сторено. Денят преди датата за Варна се качихме на влака. Пристигнахме в Троян късният следобяд, като около офисът на фирмата вече имаше 20-30 човека. Поогледахме се, поразпитахме и решихме, че ще имаме по-добър шанс ако направим списък за да затвърдим своята позиция и ред. Така щяхме да можем и да нощуваме и да се храним, а не само да стоим там. За целта избрахме едно много едро момче, което записахме под номер едно, след което избрахме едно момче, което изглеждаше старателно, записахме го под номер две и го провъзгласихме за хранител на списъка. Нарекохме го „Шиндлер“. С тази група започнахме да обикаляме хората. Бяхме аз, Шиндлер, силовият играч, един мой приятел от Варна и едно или две момчета с които се запознахме във влака.
Разпитахме кой кога е дошъл и записахме хората поред, като съвсем честно сложихме себе си накрая. Това нямаше значение защото знаехме, че определена бройка ще влезе със сигурност. Имаше една групичка с 3-4 момичета и едно момче. Момчето беше говорител и отказа да се запише и той и от името на момичетата. Те може би щяха да се запишат, но той беше много уверен и реши и вместо тях. Не искаше да признае списъка.
Списъка с помоща на Шиндлер започна да расте с пристигането на нови хора, сто, двеста….вече започна да се говори за него с главни букви и уважение. Някак организирахме нещата ние да ходим да ядем и спим на смени. Бяхме спокойни, колкото по-голям ставаше списъка, толкова по-силни ставахме. Никой не отказа да се запише.
Онези момичета започнаха да гледат тревожно, но въпреки, че имаха възможност да се присъединят все още те не го направиха. На сутринта през офиса на фирмата беше гъмжило. Ние заедно с Шиндлер, силовака и други силови фигури, които подбрахме бяхме готови. В момента в който вратите се отвориха и настана хаос и блъскане, десетки гласа извикаха силно, че има списък. Човекът от офиса все списъка, зарадва се и започна да работи по него. Последното нещо, което видях преди да вляза бяха погледите на момичетата, които бяха изтикани отстрани без никакъв шанс да се включат. Те бяха дошли напразно.
Снимка от mohamed Hassan; Лиценз: Pixabay