ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО ~ РАЗВИТИЕ ~ УСТОЙЧИВОСТ
Годината е 1552. В Испания се ражда се Франциско Гомез де Сандовал и Рохас, 1ви херцог на Лерма, 5ти маркиз на Дениа, 1ви граф на Ампудиа! През 1601 същият ще се развихри с предполагаемо най-голямата имотна измама на всички времена. Разбира се тази огромна схема е успешна именно и единствено заради използваните за провеждането и държавни механизми. Лерма е съветник на крал Фелипе III и именно така успява да прокара идеята си.
Измамата е много проста и в същото време брилянтно замислена.
Доскоро златото ми беше любимият актив, най-вече като физически метал под формата на исторически инвестиционни монети.
От среброто се отказах отдавна. Имах закупено от Естония (защото в България има ДДС и всичко се обезсмисля ) малко количество и се оказа доста тежко и неудобно за транспортиране, а количествата бяха наистина на малка стойност.
Среброто потъмнява дори и в тубусите в които се продава и след това изкупуването му от Тавекс ( защото не виждам алтернатива) става по-трудно. На гишето ще ги гледат една по една докато вие се потите и се чудите дали ще ги изкупят като исторически инвестиционни монети или материал.
Също така среброто заема по-големи обеми и е по-трудно за криене.
Остава златото. Всичко е супер. Малко парче метал с висока стойност. Лесно за криене, лесно за пренасяне. Има добро предлагане от исторически инвестиционни монети, които са лесно и традиционно приемани на много места.
Имайте предвид, че ако притежавате златна монета и тя е освен инвестиционна и историческа е възможно цената и да е много по-висока от обичайното за тези карати и грамажи. Това е заради историческата стойност. Именно затова предпочитам исторически инвестиционни монети.
Обаче…обичайки историята се сетих да проверя как е било третирано златото от държавата. И изникна нещо интересно, за което никой не се сеща и в следващите редове ще разберете какво е то:
Най-голямата пречка в живота на човека е страхът. С уговорката обаче, че „Страх лозе пази!“. Добре е, човек да знае от какво се страхува и как да преодолее това. В борбата със страха едно полезно оръжие е чуждият пример и мъдрост. Затова днес се постарах да събера на едно място любими мои монолози от филми на тема „страх“. Надявам, се че ще ви харесат.
1. Breaking Bad, сериал, монолог на Уолтър Уайт ( в ролята Брайън Кранстън)
„Прекарах целият си живот в страх, изплашен от неща, които биха могли да се случат, може да се случат, а може и да не се случат. Петдесет години прекарах така. Будих се в три посред нощ. Но, знаеш ли какво? Откакто ме диагностицираха спя спокойно.
Дадох си сметка, че страхът е най-лошото. Така, че ставай, излизай в истинският свят и ритни копелето колкото се може по-силно в зъбите.“
2.Dune ( Дюн ), роман от Франк Хърбърт, молитвата първоначално е използвана от тайнствен орден за да издържат новите попълнения на нечовешката тренировка.
В последните 2-3 години ми се наложи да продам и после да купя няколко недвижими имота във Варна. В серия от статии ще споделя опита си от първа ръка и изводите, до които съм стигнал. Това не са инвестиционни съвети. Просто разказвам история. Никого не ангажирам с мнението си и тепърва ще се разбере дали съм бил прав или не.
Преди близо 14 години купих първия си имот с ипотечен кредит. Поради безпаричие и кредита надвиснал над главата ми за следващите 25 години и през ум не ми мина да купя паркомясто. То и реално нямаше, всичко на всичко 1-2 гаража се продаваха, а останалото беше обезщетения за собствениците на парцела. Тогава нямаше изискване за паркомясто към всеки апартамент. В момента това изискване се заобикаля, като вместо апартаменти се правят ателиета или кабинети. Но специално за имотите с този статут ще напиша отделна статия.
В следващите години се убедих, че липсата на паркомясто е ад. Вече разглеждам паркомястото като неразделна част от имота, като дори бих закупил две ако мога и има и бих взел предвид цената им при избора на район и конкретен имот. В следващите точки ще посоча плюсовете. Минусите са ясни – цената.
Ще ви разкажа една история от преди 20 г. Както и сега, така и тогава един от сериозните начини да изкараш пари като студент бяха така наречените „студентски бригади“. По някаква странна причина един от лидерите в бранша беше фирма от Троян към която се стичаха студенти от цяла България за да се запишат да берат ягоди в Англия през лятото. Казвам странна причина единствено заради местоположението на фирмата, което би било логично да е в София или друг голям областен град.
В определени дни студенти от определени градове имаха прозорец през който можеха да се явят на кратко интервю и да се запишат. Ние бяхме от Варна. За щастие имахме информация от групата от Свищов, че за да имаш изобщо шанс да влезеш трябва да отидеш от предния ден и да заемеш ред.
Речено-сторено. Денят преди датата за Варна се качихме на влака. Пристигнахме в Троян късният следобяд, като около офисът на фирмата вече имаше 20-30 човека. Поогледахме се, поразпитахме и решихме, че ще имаме по-добър шанс ако направим списък за да затвърдим своята позиция и ред. Така щяхме да можем и да нощуваме и да се храним, а не само да стоим там. За целта избрахме едно много едро момче, което записахме под номер едно, след което избрахме едно момче, което изглеждаше старателно, записахме го под номер две и го провъзгласихме за хранител на списъка. Нарекохме го „Шиндлер“.