Тази работа ми стана много ясна още преди да попадна на статията от Гари Вайнерчук. Ако сте любопитни какво казва той, ще го преразкажа с 2-3 думи накрая. А, сега да ви разкажа за няколко събития от последната година. В началото на 2015 бях решил, че вече няма да работя за други хора. Всичко хубаво. Имах възможност да го направя, знания, идеи, средства. Обаче имах 2 големи проблема. Единия беше многото идеи, а другия беше план Б. Да оставим многото идеи и как те пречат за друга статия.
Моят план Б
Винаги съм имал план Б. Ако се проваля тотално винаги мога да правя сайтове, да превеждам, да пиша статии, да купувам някакви неща от тук там и да ги продавам – ето пак много неща, което не е добре. Но най-лесното и най-конвертируемото е писането на статии. Знам къде да го предложа и знам, че 24 часа по-късно вече ще съм направил достатъчно пари за да имам за храна. Само да допълня, за ентусиастите, че тази моя убеденост се постига от това, че знам английски. Английският е един от задължителните фактори за успех.
Това обаче не ми беше достатъчно. През цялото време ме преследваше мисълта, ами ако…и аз взех мерки. Всеки ден проверявах джобс.бг, ами да…да знам дали, като се проваля ще има подходяща работа за мен. Всеки ден по половин час. От време на време кандидатствах по няколко обяви, които много ми харесваха. Това също отнемаше още малко време. Разбира се, беше наложително. Така не само щях да разбера дали има подходяща за мен работа, ами и дали още ме искат. Е, от няколко кандидатури на два пъти ми излезе късмета. Всъщност на 3. Единия път бях одобрен за интервю за зам.управител на супермаркет от голяма верига. Другия път даже не си спомням позицията, но беше за една компания която се занимава с финанси, парични преводи и.т.н., беше нещо в ИТ отдела, мисля менижър проекти или нещо такова. И двата пъти изгубих по един ден да правя някакви задачи и.т.н., но накрая не отидох на интервю. Защо правих задачите, е как защо…човек не трябва да затваря врати. Което е голяма глупост. Третия път загубих още повече време. Компанията беше наистина хубава. Международна, едни от най-добрите в това, което правят. Там изгубих цяла седмица. Минахме интервюта, писах мейли, подготвях планове и.т.н. Накрая компанията май отложи плановете си за навлизане в България. В техния случай наистина можеше да направя изключение и да работя за друг.
Отделно си мислех, докато ми се развиват проектите, няма нищо лошо да си осигуря странични доходи. В разговор се поражда интерес към това, че мога да правя сайтове и.т.н.. Айде 2 дена да изградя цялостна стратегия, маркетинг, оферта, разговори и накрая човека просто явно не му беше толкова приоритетно, уж искаше да развива бизнеса, а просто не намери време да седнем и да ми даде информация да задвижим нещата. Ставаше въпрос за бизнес свързан с ремонти и строителна дейност. Идеята беше освен изграждане на сайт, да създам цяла система за привличане на клиенти. Отговорно мога да заявя, че малкия бизнес в България изобщо не осъзнава, че търсенето за всяко нещо вече се пренася основно в Интернет и, че това може да носи много пари. Много хора още са на мнение, че съседчето ще им направи велик сайт и това е. Продължава да се говори за уеб дизайн, което е безумие защото един гол дизайн не може да привлече посетители и клиенти, трябва ти цялостна система. Дори едно листване в Google My Business може да направи много. Примерно имаш ателие и при търсене „шивачка Варна“ да речем излизаш най-отгоре, без сайт, без поддръжка, без какъвто и да е разход.
След това имаше една дама от София, която искаше изграждане на електронен магазин. Тя продаваше нещо за ядене, което пък аз имах статистики, че се продава онлайн. Тя също продаваше онлайн, но през други канали и искаше нещо собствено. Отново си загубих времето. И тя не излезе сериозна. Принципа е същия, като описания по-горе.
Да не забравяме и шанса, който ми даде Tommy Walker. Джобс.бг не ми беше достатъчен, преглеждах възможности и на други места. Например борсата за писатели на Дарън Роуз. Там кандидаствах за възможност чрез Tommy Walker, търсеха хора за Enterprise блога на Shopify. Не мислех, че съм на нужното ниво, но както много хора казват „не вреди да опиташ”. Ок, речено сторено. Пратих му мейл с мои статии, човека каза „давам ти шанс” напиши ми еди-каква-си стария. Аз не можах да повярвам. Там става въпрос за наистина сериозни статии. Статии от по 1000-2000 думи с много цитати, проучвания и.т.н., но пък и добре платени. За такава статия могат да ти отидат и два, три дена писане и проучване, но предполагам заплащането щеще да бъде над 200 долара за парче. Да не говорим, че под статията се мъдри твоето име, чете се от десетки хиляди и не само, че ставаш познато лице, ами и оттам нататък те затрупват с поръчки. Минусът на тази работа е, че първо е креативна и се уморяваш лесно и второ можеш да напишеш еди си колко статии в месеца. Както аз ги виждам нещата, преко сили можеш да изкарваш 2000-2500 долара и то ако си много високо платен и си постоянно на нужното ниво и произвеждаш 10-12 статии месечно. Не е лошо, но както казах трябва да си постоянно на педала и имаш таван. Не е за мен. Както и да е, аз се вълнувах за моя план Б…написах статията за 2 дни. Томи я хареса, писа някакви корекции по нея, върна ми я за доработка. Това съвпадна с някакво мое пътуване. В крайна сметка забавих обратния отговор, ами да, това беше просто план Б, в крайна сметка план Б не е никога приоритет. Е, хубаво ами тогава защо изобщо се захващаш? В крайна сметка изгубих шанса си за тази позиция заради забавянето си. Успешно бях профукал една седмица в писане, проучване и кореспонденция с Томи.
Имаше и един човек, който търсеше услуги за онлайн репутация, и там нищо не се получи. Отново изгубено време.
След това помогнах на мой познат да купи един от най-интересните сайтове в България. Съответно се разбрахме аз да му помагам със сайта, да получа процент от него, а той да ми плати като сайта почне да изкарва пари. Да ама се получи така, че не се виждаше скоро да има пари от сайта, не и преди да се свърши една камара работа. Работа, която аз трябваше да свърша, като това означваше да загърбя други неща. Мои неща. Защо се бях навил? Е как, да не изпусна. Да, ама човек трябва да се научи да казва не. Понякога възможностите са просто пречки към успеха. Не бива да се отклоняваш от пътя, който си избрал и преценил като печеливш, дори за да вземеш нещо примамливо. Аз исках да се презастраховам, да имам възможности, да имам доходи от няколко места, да не изпусна. В крайна сметка осъзнах, че нито моите неща ще успея да свърша, нито ще помогна на колегата. Научете се да казвате не. 10-15 дена загубени.
След това получих предложение за съдружие с потенциал да стане моят план А. Там нещата не се получиха защото имахме различия в мненията за концепция и дизайн. А, мисля и въпреки усилията си и една голяма победа, която успях да извоювам за тях, не се справих според очакванията им. В случая ме мотивира самия проект, съдружници бяха хора, чиито фирми се знаят от всеки в България. Продуктът беше нещо, което ми е страст и комбинираше знанията ми в съответната индустрия и знанията ми за онлайн бизнеса, което беше невероятна и перфектна комбинация, но в крайна сметка изгубих няколко месеца.
Извода е, че ако имате пари за една година, не поглеждайте настрани, не се занимавайте с нищо друго, не се подсигурявайте, забравете за всички възможности, които виждате по пътя освен ако не са някакви тотални изключения с огромна възвращаемост и изключително сигурна. И пак добре помислете. Защото може би ако се отклоните за един ден от пътя за да спечелите едни 500лв, това ще забави вашия проект с няколко часа. Часове които при добро развитие на вашия проект и вземайки предвид принципите на геометричната прогресията в един момент може да струват 5000лв.
Лесно е за изчисление. Ако имате 10 дни да правите бизнес през живота си, и на следвате пътя. На ден 5 започвате да правите пари. Да речем печелите 100лв. Ако всеки ден имате растеж 10%, то на ден 5 ще имате 100лв, на ден 6 ще имате 210лв, на ден 7 ще имате 331 лв, на ден 8 ще имате 464.10 лв, на ден 9 ще имате 610.51, на ден 10 ще имате 771.56лв. Ако сте се отклонили от пътя да спечелите някъде едни сигурни 100лв, да речем на ден 2. Вашият резултат ще е 710.51. Просто губите прогресията от 10% последния ден. Да не говорим когато това се изчислява за по-големи периоди. В един момент отклонение от 1 ден за 100лв наистина може да ви струва 10торно или повече. Да не говорим, че по страшно е че губите инерция, фокус, концентрация. Може пък тия 100лв да не са толкова лесни, да доведат повече проблеми, да се окаже, че губите 2 дни, че ги мислите и.т.н.
Ето и по-лесен пример. Ако видите на пътя 10лв, ще спрете ли колата с риск да закъснеете за работа и да ви уволнят. Според мен, не защото залога е ясен.
В горния пример обаче 100лв отконение са план Б. Вредния план Б. Ако нямате нужда от тях, ако вярвате във възможностите си, отминете, кажете НЕ и продължавайте да изкачвате планината защото истинската награда е на върха. Аз загубих доста време от несигурност и заради това, на което ме бяха учили. Другото вредно нещо е да се занимаваш с много неща наведнъж, но то си заслужава отделна статия.
А, сега за добрите дечица, ще преразкажа и какво казва многопочитаемият Гари Вайнчечук:
„Ако имаш план Б, това означава ли, че очакваш план А да се провали?
Под предвид, че влизам изцяло за моите мечти може да се очаква, че бих казал, че човек не трябва да има план Б. Но, ще сгрешите. Моят план Б е да ходя по разни гаражни разпродажби и да купувам неща, които после да продавам по eBay.
Моята концепция е, че трябва да имате много добър план А и много прост и лесно приложим план Б.
Не трябва да разчитате изцяло на своя план А.
Имайте своя резервен план, но никога не го оставяйте да вземе надмощие. В момента, в който това стане, той става план А.
Не е добра идея да се фокусирате твърде много на своя резервен план. Ако трябва да разделя енергията, която отделям за двата плана, тя е 97% за план А, и 3% за план Б. А много хора се фокусират 50/50 или дори 25/75. Ако се фокусирате твърде много на своя план Б вие вече хабите от енергията си заделена за провал, преди дори да сте започнали“
Та, добрия стар Гари го каза много добре. В моя случай имаше дни където аз се концентрирах на 100% на моя план Б. И то без нужда. Това обаче вече е история.