Тази статия се отнася най-вече до фундаменталния въпрос за това дали е по-добре да си супер шеф в международна корпорация или да имаш баничарница 3 на 3 квадратни метра, но да си е твоя собствена. Аз лично съм за второто. Тук искам да направя отпратка към един бъдещ материал за това как да подберем с какъв бизнес да се занимаваме, защото и това е от значение и има различни фактори, които могат да се вземат предвид и ако сме внимателни може да си спестим доста главоболия. Но, да се върнем на темата. Тази статия беше провокирана от един филм, който гледах наскоро  –  „Company men“. Та нашия главен герой ( ролята изпълнява Бен Афлек ), който беше важна клечка в отдел продажби на огромен холдинг го съкратиха заради световната финансова криза. Само за няколко месеца нашия човек изгуби статуса си, заедно с Поршето и къщата си. Защо? Защото е живял много над стандарта си. Докато корпорацията му е печелила милиони долари той е получавал малка част от всичко това, но си е повярвал, че е голям човек и си е купил Порше и хубава къща и двете на изплащане. В резултат от всичко това колелцето се завърта по-бързо и нашия човек трябва да бяга по-бързо и става зависим от компанията и позицията си.

По време на следването ми, в един от класовете по предприемачество имаше следната задача; Трябваше да посрещнем и изслушаме двама начинаещи предприемачи и да съставим нещо като списък с идеи как могат да подобрят бизнеса си. Сега ще споделя каква точно беше идеята на единия от тях, млада жена желаеща да се занимава със селско стопанство. Само искам да вмъкна уточнението, че става въпрос за Канада, но не виждам защо да не е приложимо и в България. Това което сподели тя ми направи огромно впечатление. На някакъв малък парцел нещо от сорта на декар и половина максимум, при това сезонно беше съумяла да изкара около 7000 хил. канадски долара за една година,