RSS Feed for This PostТекуща статия

Да работя на заплата или да почна собствен бизнес?

Започвам да пиша тази статия с няколко условия. Първо това не е статия, в която ще получите персонализиран съвет. Няма да получите такъв съвет защото всеки е различен, в различна ситуация и има различно минало. В статията ще споделя как са протекли нещата за мен и защо съм избрал пътя по който вървя. Не задължавам никой с мнението си, при всеки ситуацията е различна, с различни нюанси и различни разбирания за нещата. Начина да се възползвате от тази статия, е да познавате добре себе си, да можете добре да си прецените ситуацията и да направите някакъв паралел между вас и написаното, като си поиграете мислено с идеите в статията.

Имал съм щастието да съм от двете страни – бил съм наемен работник на най-ниско ниво в България и в чужбина, бил съм и съм в момента собственик на бизнес, бил съм и на средна и висока управленска позиция в две различни индустрии – ресторантьорство и информационни технологии. Нещата са се редували така – наемен работник, собствен бизнес, наемен работник, собствен бизнес.

За мен лично е оправдано да съм наемен работник само при условие, че или ми трябват пари, бизнесът не върви и имам добро и сигурно предложение, или пък се уча на занаят. Има и една друга възможност, бих продал година, две от времето си за нечовешка заплата, при редица условия от моя страна, ако тези пари са толкова много, че не мога да постигна това с моя бизнес и те ще направят съществена разлика в качеството ми на живот. Все пак трябва да се вземе под внимание, че аз съм учил Бизнес Администрация в Канада и един от любимите ми предмети беше предприемачество, което значи, че малко или много съм учил за това и няма как да работя по друг начин по специалността си. Въпреки това осъзнавам, че много хора имат различен характер и мотивация и търсят други неща и уважавам хората, които са избрали пътя на наемния работник, ако това им харесва. Също така има много успешни примери за хора с кариера и добър живот и стандарт, много по-добър отколкото един бизнес би дал в определени ситуации.

Има бизнеси и бизнеси и работи и работи

Когато дойде време да правиш бизнес или да си търсиш работа е много добре да се замислиш какво качество на живот ще ти дадат тези начинания. Например никога не бих се захванал с ресторантьорство – изисква дълги часове работа и лично присъствие, разправии с клиенти и стока, която бързо се разваля. Тоест при лоша организация и избор на бизнес в един момент може да се окаже, че работа на заплата би била по-разумен вариант, при който имаш и повече свободно време и повече пари. В една книга мисля се казваше The Reluctant Entrepreneur ( Колебливият предприемач ) имаше много интересен способ за проучване на тип бизнес. Гледаш какви коли и какви къщи имат хората от определена индустрия. Като цяло изборът на бизнес, или фундаменталният въпрос какъв бизнес да започна си е тема за серия статии и тук няма да се занимавам с това. Просто исках да кажа, че и работата и собствения бизнес могат да те направят щастлив или нещастен.

Ето 7е най-важни плюса за мен от това да имаш собствен бизнес.

1. Все едно си избягал от час

Един от най-големите плюсове който виждам при собствения бизнес е, че сам решаваш колко да работиш. Това се определя или от нуждите ти, или от апетита ти. Ако днес не се чувстваш добре, няма нужда да се обясняваш на никой, просто си оставаш у дома и това е, а утре ще си наваксаш. Чест се случва на работното място да трябва да следваш темпото на колектива – ако работиш много зле, ако работиш малко пак зле. Има абсурдни ситуации на двата полюса, когато не можеш да наваксаш или пък когато те пресират, че си натегач. Най-големия плюс обаче е, че не се движиш с тълпите – можеш да излезеш и да се почерпиш в ресторант в неделя вечер, избягвайки навалицата и да поспиш до късно понеделника. Няма нужда да шофираш сутрин и вечер в задръстванията и да ходиш на почивка когато всички други почиват, хотелите са пълни, цените високи, а магистралите мравуняци. Дори няма нужда да живееш в грозния град. Лично аз си мисля, че дори в по-малкия град човек има повече пространство и възможност да започне бизнес с наличен ресурс. Какво означава наличен ресурс ще обясня в друга статия.

Лично аз понякога се чувствам все едно съм избягал от час в училище. Като ученик обикалях коридорите на училището и се наслаждавах на тишината и спокойствието, отивах до електронните игри, където няма никой и си игрaех на воля или пък си купувах закуски и любимото ми безалкохолно с вкус на круша от училищните закуски без да чакам на опашка и преди да свършат хубавите неща.

Най-важното е, че няма стрес, върша си работата с моето си темпо, не се притеснявам, че ще настъпя някой по мазолите или ще наруша нечии неписани правила.

2. Контрол върху работната среда

Ако работиш за себе си, от теб зависи къде да ти е офиса и как да е обзаведен, дали да има музика или да е тихо. Няма риск да преместят фирмата на другия край на града и да почнеш да губиш по два часа в път на ден. Няма риск някой яко да дъни музика, ако обичаш тишината. Може да си го направиш със зелени растения, или пък ако искаш да насипеш пясък по пода и да си ходиш бос. Все пак прекарваш 8-10-12 часа от деня си на това място и с тези хора. Може един път в седмицата да си налееш едно малко уиски или да изкараш студена бира от хладилника без да те гледат накриво. Няма нужда да заемаш сериозна поза и да се обличаш с идиотски дрехи отговарящи на дрескода. Наистина ли искаш да седиш в някоя депресираща дупка или да срещаш по коридорите хора от които ти се гади?

3. Контрол върху колегите

Има много неприятни хора. Не знам защо, но има – дали са абсолютни психопати (факт е, че има много такива), имат някаква родова травма която се предава с гените ( факт, който е наскоро доказан ), или пък имат някаква неандерталски гени (моя си теория ) обаче има гадняри и гаднярки. Хора конфликтни, тъпи, жадни за власт, първосигнални, интриганти. Хора чиито надслов е, че живота трябва да е гаден. Като работиш сам няма просто шанс това да се случи, а ако имаш служители, просто който е идиот си заминава и толкоз. Ако работиш във фирма и дори да си шефа, в днешно време не можеш да уволниш някой ей така, почват едни разговори ама сега фирмата може ли да си го позволи и колко ценен е въпросния служител. Собственика понякога не може да прецени добре и се интересува от видимото – служителя носи пари.

4. Избираш си сам клиентите

Ако работиш сам за себе си, малко или много можеш да си подбираш клиентите. Дори да не работиш с едни или двама, то няма да е толкова фатално. Друг е въпроса обаче ако си наемен служител. Тогава нямаш избор и трябва да работиш с всеки, който прекрачи прага без значение какъв гад е. Иначе можеш да си изгубиш работата.

5. Контрол върху задачите

Ако си наемен служител не си ти човека, който избира задачите си. Може да ти сложат нещо абсолютно безмислено, но трудоемко като задача без изобщо да чуят какво им казваш, ако изобщо посмееш да кажеш нещо. Ако имаш собствен бизнес сам си избираш какво да правиш и правиш най-смисленото нещо според собствените си разбирания. Тука има малък проблем. Българската държавна администрация не предвижда разлики между бизнес от един човек и предприятие с двеста работника и пет счетоводителя на пълен работен ден. Администрацията си е същата за повечето неща. Най-големия абсурд е, че точно в началото, когато си сам и без пари ти се налага да правиш всичко сам и най-вече да хабиш ценни време в много проформа дейности като охрана на труда и подобни. Също така е проблем и съвместяването на много дейности и това изисква съсредоточаване и много енергия. С времето нещата се канализират, а и почваш да може да си позволяваш да плащаш за помощ. Плюс е обаче, че никой не може да те накара да свършиш нещо неморално например, ако сам не го искаш. Ако си на заплата и разчиташ на работата си може да се наложи да си затваряш очите за това или онова или да си търсиш нова такава. В бизнеса обаче, дори да изгубиш един клиент защото не си искал да се въвлечеш в нещо некомфортно, в повечето случаи не губиш бизнеса си

6. Винаги знаеш какво се случва

Ако следиш нещата няма да има изненади. Знаеш като си добре, знаеш като си зле, знаеш и какво се задава. Не е като да си служител, да теглиш кредит и шефа да назначи жена си за твоя пряка ръководителка, която с кифленията си да направи живота ти ад, а ти да не можеш да напуснеш заради кредита, който е нямало да изтеглиш ако си знаел какво ще стане. Или пък ако наближава фалит и ти кажат от днеска за утре.

7. Ти береш плодовете и може и да ги набереш рано, рано

В повечето статистики ясно се вижда, че хората с пари са собственици на бизнес. Ако успееш, ще береш плодове. Ще имаш възможност за живот, който малко хора имат, дори и да си средно успял. Ще имаш добър живот дори и с посредствен бизнес успех, стига самия бизнес да не изисква нечовешки усилия. Да не забравяме и стойността на самия бизнес, който можеш да продадеш ако решиш да се пенсионираш и да имаш и една хубава сума заедно със пенсията. Собствения бизнес е и шанс да се пенсионираш на 30-40-50, а не да чакаш държавата да решава вместо теб, правейки си сметка да ти плаща пенсия доста малко време, защото просто няма да си жив след това. Собствения бизнес е и шанс да дадеш нещо на децата си и да ги предпазиш от простотията на околния свят. Не казвам да ги разглезиш. Умното дете ще се ориентира бързо, ще оцени и ще си заслужи само жеста, и даже ще умножи това което ти си създал, защото ще е едно стъпало по-нагоре.

Ето и 7-те най-важни минуса

1. Началото е винаги трудно

Докато създадеш бизнеса има 1-2-3, а за някой хора и цял живот, години в които нещата за в хаос, несигурност, правиш сам всичко и не ти е много комфортно. Вечер не гледаш мач, а работиш. Номера тук е създаване на инфраструктура и рамка за работа и постоянство. В много от случаите си сам, никой не те разбира, света е дори против теб, често и най-близките ти усложняват нещата. Все повече почва да се говори за предприемаческа депресия и други проблеми при предприемачите. Може да не се храниш добре, да не спиш добре, да не можеш да мислиш нормално. Което не значи, че ако си на заплата няма да ти се случи подобна случка.

2. Има финансов риск и друг риск

Носиш отговорност като управител на фирмата според юридическата и форма. За нещастие в закона има положения, които могат да те засегнат лично дори и при дружества с ограничена отговорност. Такива положения с тежки дела са редки, но не и невъзможни и понякога може риска да е по-сериозен от глоба. Например ако причиниш някакви икономически или здравословни щети, не обявиш фалит навреме и.т.н.

Добрата новина е, че ако внимателно подбереш бизнеса си, то много от тези рискове не съществуват, но никой не е застрахован.

Тук също може да се отбележи, че ако си управител на заплата носиш същата отговорност, но нямаш същия контрол над нещата. В кофти ситуации и невинни служители го отнасят понякога заради неморални собственици на бизнеси. Да не говорим за случаи когато пък не ти плащат заплата с месеци, орязват ти я или те карат да правиш незаконни, полузаконни или неморални неща които щещ нещеш изпълняваш защото ще стоиш гладен.

3. Искат се инвестиции

Това го пиша заради масата, но като цяло много бизнеси в днешно време, благодарение на технологията могат да се развиват и без почти никаква инвестиция. Да не говорим, че можеш да започнеш някакво производство с минимална сума. Не говори за завод, но един струг на който да правиш декоративни дървени вазички или нещо такова, няма да струва милиони. Много хора обаче залагат апартаментите си. Никога, ама никога не бих направил това. Човек трябва да има свое място, база, за да може да мисли нормално. Житието определя съзнанието. Даже за хора с успешен бизнес бих препоръчал с риск да забавят растежа си, ако имат пари да си уредят първо живота – жилище, автомобил, вила, спестявания, защото в днешния бизнес климат не се знае дали сутринта си милионер, следобед си на социални помощи. Кредит бих взел само при доказан печеливш бизнес модел, за да умножа и ускоря вече създаденото, а не да си правя експерименти.

4. Не работиш, не ядеш

Вярно, че може да работиш колкото искаш и когато искаш, но в един момент трябва да наваксаш. Иначе просто не получаваш пари. Скатаването е невъзможно. Ако си на заплата ще си получаваш парите в повечето случаи поне известно време, а при някои късметлии и докато си на тази позиция, без значение дали показваш резултат. Обаче в крайна сметка ако съвсем нищо не вършиш дори и на заплата няма много да изкараш според мен. Тука обаче има нещо друго – има работи където ти дават пари да седиш и да гледаш в една точка. Вярно, почти никакви пари, но достатъчно да оцеляваш. За бизнес, при който ти дават пари да гледаш в точка не съм чувал.

5. Нямаш отпуска, имаш риск да нямаш и пенсия, нямаш болнични

В много от случаите собственика на бизнес се самоосигурява на минимума, което значи че ако фалира няма да има право на помощ за безработица. Ако се разболее получава някакви смешни пари за болнични, а даже и не знам как стои въпроса с отпуските. Май собственика на бизнес отпуска няма. Има хора десетилетия работят без почивка. Накрая ако бизнеса е бил с малки приходи, нито пенсия имат, нито бизнес, който да продадат.

6. Учиш за своя сметка

Ако работиш за някой можеш да научиш много неща за един бизнес без да ти се налага да бъркаш в джоба си. Понякога докато налучкаш верния път губиш много време и средства в случай, че действаш сам и за своя сметка.

7. В началото работиш за без пари

Ако имаш собствен бизнес, често дълъг период от време или не си плащаш заплата или вземаш нещо минимално. Също така може да има доста голяма ирегулярност в приходите ти. Възможно е да имаш угризения на съвестта, че искаш нещо повече и заради това лишаваш семейството си в момента. Това е съзнателен избор, избираш да живееш по-мизерно с цел след 2-3-5 години да можеш да си позволиш нещо повече от другите. Обаче пък от друга страна ако си на заплата имаш много разходи, които са по принуда – транспорт, облекло, джобни за обяд, социални разходи с колеги. А, може да се окаже и , че ще ти бавят заплащането и няма да ти платят.

Това за топ 7 от причините за и против да почна собствен бизнес. Ще се радвам да ги дискутирате в коментарите и да добавите своите виждания. Със сигурност има и други, за които в момента не се сещам, но ще добавя ако се сетя.

Да работя на заплата или да почна собствен бизнес?
6 Гласа, 4.83 Средна оценка (95% Оценка) Моля дайте своята оценка за статията

Присъедини се към няколко стотин предприемача, които вече получават новите статии директно на мейла си

* задължително поле

Вижте и тези интересни статии!

Ако статията ти е харесала, подкрепи ме в Google!

Trackback URL

RSS Feed for This Post5 Comment(s)

  1. Добри | Jun 29, 2017 | Reply

    Трудно си е всяка начало, особено на предприемача, а и ако е в България… всички знаят за какво става дума :)

    И все пак няма нищо по-сладко от това да се мъчиш, да опитваш и накрая да се насладиш на успеха, нали така :)

    Както е и домейна – Смело Напред и бъдете упорити, млади предприемачи! Развивайте се и не се предавайте никога! Само така ще успеете :)

  2. Madam_Butterfly | Jul 2, 2017 | Reply

    Какво бихте казали за моя бизнес-компаньонка в България и навън-последно бях в Швейцария.
    От 6 год. се занимавам с това, понякога като губя мотивация, влизам в подобни сайтове да си я повиша.
    Има ли и други като мен? Според вас, визията ли е по-важна или чуждите езици? Или да си отличен психолог и да можеш да влизаш на мъжете под кожата?

  3. business workshop | Jul 22, 2017 | Reply

    Колега мерси за коментара, вече се бях зачудил дали статията не е безинтересна.

  4. business workshop | Jul 22, 2017 | Reply

    Здравей, не знам какво точно имаш предвид под компаньонка. Дали става въпрос за човек, който само придружава или има и някаква физическа консумация. За което и от двете да става въпрос, по принцип дефиницията за бизнес е такава, че условно казано той може да функционира и без теб определен период от време, в противен случай работиш за себе си, като просто имаш работно място. Относно самата работа, според мен да се конкурираш по визия е безмислено, винаги ще има някоя 18 годишна натурална дама, която да е по-по-по, хубава, евтина и.т.н., а и е въпрос на вкус. Визията е много важна и тя е тази, която продава първоначално, но функцията е тази, която би била водеща след това в развитието на продукта ако така можем да го наречем. А, именно ако придружаваш хора занимаващи се с бизнес трябва да си наясно как мислят те, каква е целта им да те наемат, какво поведение би им харесало. Например аз лично бих ползвал такива услуги на бизнес вечеря при преговори, защото една класна дама винаги може да направи отсрещната страна по-сговорчива. Е, далече съм от това ниво за момента. Относно Швейцария, аз съм работил там в хотелиерството и ресторантьорството преди време за една година и знам от каква класа са бизнес хората там, така че ако се насочваш към там – езици, широки познания по бизнес, какви са мъките не бинесмена – често е под напрежение, никой дори собствената му жена не го подкрепя, често има депресивни състояния и.т.н.. В България не знам какво приложение би имало това, тук ми се струва, че по-скоро някакви други умения ще се подходящи за повечето хора на бизнеса…другия вариант е да си подбираш клиентите, но това е лукс.

  5. business workshop | Jul 22, 2017 | Reply

    Аз съм имал предвид, че времената са такива, че ако печелиш пари по-добре да си купиш веднага жилище и автомобил за да имаш някаква база, вместо да реинвестираш цялата печалба. Относно кредита съм имал предвид само кредит с бизнес цели, а именно ако има доказан печеливш бизнес модел да се вземе кредита за да се усили ефекта, а не да се взема кредит за бизнес, който тепърва ще развиваш. Има хиляди бизнеси, които можеш да почнеш с под 1000лв. Относно кредит за жилище – при сегашните нива на лихви и ако можеш да си плащаш вноската и няма къде да живееш е допустимо, но пак без глупости от сорта на център и лукс, вземаш най-нужното за момента и после ще се надгражда.

RSS Feed for This PostPost a Comment