Боженци – Урок по предприемачество

Един ден от лятната ни почивка посветихме на посещение на Боженци. Който не знае какво е да провери, има достатъчно информация в нета. Лично на мен доста ми хареса – тихо, бих казал „скътано местенце“, където поради статута му на историко-архитектурен резерват средата не е замърсена от шум, типичните за родината грозновати рационализации, немарливост и безхаберие. С две думи покривите са каменни, оградите и те, няма ламарини и други такива. Селото е близо да Габрово, скрито из горите, високо в Балкана. Повечето къщи са частни, има и общински превърнати в музеи, доста се отдават за нощувки, има и хубави кръчмици.

Общинските къщи са превърнати в музейни обекти, като в тях можеш да влезеш само с гид. Можеш да си ходиш из селото без пари, но няма да видиш нищо от самата автентична наредба на къщите. Гидовете сформират групи на входа на селото. По принцип бих се засилил без гид, но друг вече беше направил избор за цялата ни група. И така потеглихме из селото.

Беседата беше уникална. Основна точка беше предприемчивостта на Боженци. Селото бележи икономически бум през средата на 18ти век. Основни занимания не са земеделието като в повечето български села по онова време, а занаятите и търговията. Търговците от Боженци потегляли всеки с по 4-5 коня и стигали до Цариград, Будапеща, Виена и дори Лондон за да реализират стоката си. Всеки кон носел печалба от 1000 гроша*, като по него време 300 гроша била годишната заплата на калфа в Търново. Ако трябва да го уравним към днешна професия, то калфа може би би бил младши специалист. За тази длъжност една заплата в София би била минимум 1000лв. Тоест тук говорим за печалба от един кон равняваща се на 36 000лв, а при 4-5 коня, то тя е 144 000 – 180 000 лв на днешни пари. Ако сметките са ми правилни – невероятни суми.

Една от теориите за създаването на Боженци е, че то е основано от болярката Божана избягала от Търново със хората си след падането на града през 14ти век. Боженци дължали своята предприемчивост и начин на мислене именно на благородният си произход. Аз лично не вярвам на това защото възходът на тази дейност започва в средата на 18-ти век, и в уравнението не се връзва какво са правили цели 350 години със своя начин на мислене и предприемчивост. Според мен цялата работа е дошла от там, че няма обработваеми земи около селото и лошите условия стимулират хората да търсят решения, отколкото да се задоволяват със очевидни неща като земеделие.

На връщане от тези търговски походи Боженци носели обратно в селото разни интересни европейски стоки. Нищо не се споменава за печалби по обратния курс, само че стоките се продавали на народни цени в кръчмата на селото. Което ме навежда на мисълта, че явно местната покупателна способност била много ниска щом не са реализирали стока тук, колкото и да е била рядка и интересна. Вие сами си направете изводи и паралели със сегашното време и накъде са парите.

Друг интересен факт е, че тези хора след тяхното връщане обличали потурите и ходели така една седмица за да не забравят от къде са тръгнали, а иначе в селото хората ходели в европейско облекло.

Същите тия хора бил много пестеливи с парите си, като обикновено ги заравяли в двора…обаче пък не пестели от хубава храна, дрехи и образование. За мен това е мъдро тъй като хубава храна за тялото е важна за неговото укрепване, а предприемача трябва да машина физически. Дрехите са себеуважение и самочувствие – аз лично наблягам на качество и материали, а не на етикетче на нашумяла последните 10-20-30 години фешън марка…

А, да капитала – какво направили с него? Ами обикновено стояли църкви и училища. Това е все едно сега някой мастит бизнесмен да построи и финансира безплатна детска градина…ха…кога ли. След освобождението със същия този капитал се строили болници, читалища, библиотеки и други обществено значими сгради, а също така е поставено началото на индустриализацията на района под формата на фабрики в Габрово и други близки и далечни градове.

За мен обиколката беше много мотивираща и надъхваща. Като човек занимаващ се с бизнес лекцията не беше само някаква си там историйка, а нещо наше си, един пример за хора, които са успявали дори в най-потиснически условия в заробена България и за правели големи пари.

Всъщност гледайки в миналото ние виждаме и рецепта за бъдещето, а това е производството на уникални стоки и износа им на платежоспособни пазари за да можем с парите отново да запалим искрицата на благоденствието в тая държава.

Боженци – място което препоръчвам на всеки който се занимава с бизнес. А на хората от музея бих препоръчал да разширят лекциите в бизнес насока, да включат числа, статистики, подробности за стоки, пазари, похвати, инвестиции и да насочат усилията си с тези лекции да докарат големи групи от богати фирми за тиймбилдинг в Боженци.

4.33 avg. rating (87% score) - 6 votes

Това също може да ви заинтересува:

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *