Имаш бизнес идея и неустоимо желание да започнеш бизнес, или пък планираш старта на собствен проект дълги години, в един момент обаче идва въпроса дали да работим сами или с партньор или с няколко партньора. Това е много съдбоносен момент, който е решаващ за успеха на нашето начинание. Отговора на този въпрос зависи от много фактори. Зависи от бизнеса, който започваме, от самите нас като характер, от нашите цели и от човека на който сме се спрели да бъде наш партньор в бизнеса.
Дали не е по-добре сами да свършим работата или да намерим някой, който да наемем да я свърши?
1. Източници
Много си развълнуван от новата си идея и съответно решаваш, че най-добрия ти приятел, понеже ти е приятел, е най-добрия естествен съдружник за започване на бизнес. В главата ти също се въртят мисли за работа с роднини и близки. И в двата случая риска е голям. Огромен. Работата с приятел и семейство хич не е лесна и заслужава отделна тема, но накратко, това че ти имаш доверие на тези хора, не означава, че те ще имат достатъчно мотивация и предприемачески дух за да се сработите.
Ако си потърсите партньор с нужните знания за нишата, в която ще започнете работа, чрез познати и познати на познати ще откриете, че на тези хора също им липсват предприемачески качества, а тези с такива качества вече са започнали или планират да започнат нещо свое. Светът вече не е същия и бариерата за започване на бизнес е толкова ниска, че всеки иска да реализира собствената си идея и не иска да партнира с никой за да реализира чужда идея. Никой никога няма да приеме твоята идея толкова присърце колкото ти самия.
За доверяване на непознати и дума не може да става, така че в горните редове покрих всички възможни източници на партньори за бизнес.
2. Постигане на консенсус и търсене на съдружник
Времето, което ще изгубиш в търсене на съдружник, обяснение на концепцията и обсъждане на идеите ти ще е доста. Освен всичко друго, сега трябва да се допитваш за мнение до твоя партньор. Идеите ти изобщо може да не се реализират в началния им вид. В един момент несъгласието може да е спирачка на целия проект. Да, две глави мислят по-добре от една, но има хиляди начини да се допиташ за мнение за идеята ти без да трябва да си търсиш партньор. Ако наемеш служител за работата и той се окаже некомпетентен, лесно ще го замениш, но ако партньора ти се окаже некадърник, тогава пак ще си вършиш всичката работа сам, но ще делиш печалбата на две.
3. Мотивация
В началото преди идеята ти да е донесла и един лев, е много трудно да мотивираш партньор, който да повярва достатъчно в идеята и да работи на максимум за реализацията и. Идеята е твоя, ти вярваш в нея и за теб тя има голямо значение, за партньора тя не значи толкова много. В един момент, може да се окаже, че партньора не вярва достатъчно силно в успеха и просто не дава всичко от себе си. Отново, ако наемеш някой да свърши работата можеш да очакваш по-сериозно отношение защото си плащаш.
4. Доверие
Ако тепърва започваш и се опитваш да привлечеш партньор, ще е трудно, тъй като ти искаш от партньора да инвестира своето време и енергия за една идея. Много по-добре е да наемеш някой в началото да ти помага и след това, ако все още ти трябва партньор и имаш някакво развитие на проекта да си потърсиш такъв. Шанса да привлечеш някой сериозен и много по-голям, когато има нагледно какво да покажеш
5. Пари
Идеята за привличането на партньор е и да се дели финансовия риск, но в днешния свят на технологии инвестициите в започване на бизнес може да са минимални, така че това не би трябвало да е фактор. Все пак говорим за малък и среден бизнес в този блог.
Лично на мен след няколко неуспешни опити да работя с партньори и работейки в семеен бизнес ми е доста трудно да реша да работя по този начин отново. Емоционалната страна е много тежка, особено в семейния бизнес. Времето, което губиш да се съгласуваш с другия и да отговаряш пред него е сериозен недостатък. Целта на статията е просто да се представи една малко по-различна гледна точка. Аз лично съм привърженик на концепцията да работа сам и с помощта на наети сътрудници, отколкото с бизнес партньор. Какво е вашето мнение по въпроса?
9 коментара
Определено аз съм повече „за“ за самостоятелен бизнес.
Разбира се това има своите големи минуси като:
– липса на средства, защото си сам и винаги не достигат
– липса на време, защото всичко е на свой гръб
– не винаги преценката се оказва вярна, защото сам го решаваш
– ако си с партньор и се стигне до момента „гуша-за-гуша“ става неприятно.Трябва да делиш с него половината или да му наплатиш неговата, което и в двата случая е гадно, предвид факта, че сте стартирали заедно поради обединяване на „общи сили и средства“.
Плюсовете обаче са още повече:
– правиш си го сам без да ти пука за чуждото мнение. Не случайно се казва „сам, та как си знам“
– липсата на време се компенсира с огромното желание и стимул
– по отношение на преценката и взимането на решения имаш свобода и не се съобразяваш с мнения на трети лица.
– ако реализираш въпросния бизнес или проект не делиш с партньор, а всичко е за теб
– носиш собствена отговорност за развитието му в бъдеще време и не ти пука от никой и не се съобразяваш с никой.
Още много са плюсовете и минусите, като това са част от тях, които са основните.
Ето защо моето мнение е също, както и на автора на статията – по-добре сам да развиваш бизнес. Съдружието е хубаво нещо, но идва момент, в който почва да се дърпа чергата от едната страна.
Браво. Поздравления за интересната тема на статията. Определено ми допадна и ме накара отново да разсъждавам.
Благодаря за коментара ти Борисов. Мисля си напипал точните неща по статията. Определено липсата на време и уж деленето на задълженията е в полза на партньорството, но това е мит защото реално като си направиш сметка, колко време се губи за координация и обяснения с другия и тази липса на време се компенсира. Мисля, че повечето хора, когато става въпрос за малък и среден бизнес си търсят партньори от страх да не са сами.
Свилене, поздравления за страхотния материал! Съгласна съм с всичко, което си написал. Наистина, поздравления. Покрил си всички основни точки с добра аргументация. Просто… наистина няма какво да добавя! 🙂
Хм..радвам се че ти е харесало, говоря на база 2 големи и няколко малки съдружия. А, отделно мисля да създам поредица специално за семейния бизнес, защото и там си има големи проблеми, особено в България, където имаме повече мераци от традиции. Аз си мислех, че статията ми е хаотична, исках да я коригирам още, но нямах търпение да я пусна.
Много интересен въпрос, но и отговорите са различини.Според мен, те зависят от много неща.Какви хора се захващат да правят бизнес, в каква сфера ще е бизнеса, какви цели си поставят партньорите.
Лично моят опит е следния: 1991г. започнах бизнес със сетра ми и зет ми (да го нарека-семеен, се страхувам!).Бизнеса потръгна добре, да не кажа много добре.През 1994г. всичко приключи(изпокарахме се за пари, и кой колко работи). След това последва съдружие с един приятел , с който сме израснали от деца.Продължи една година.Оказа се, че имаме различни виждания, относно това, как се прави бизнес.
След това отново съдружие с друг познат (приятел).Пак една година заедно и после раздяла. От 1997г съм сам , като след време се включи и жена ми.Мисля, че двамата се справяме отлично. И така до днес!
Здравей Радко, супер коментар! Много показателен – 3 неуспеха за работа с партньори, много загубено време, в което човек ако работи сам сигурно е можело да компенсира липсата на партньор. А последното , което се е получило всъщност е точно по една от препоръките ми в статията, да почнеш сам и след това е лесно някой да се присъедини, но нещата са малко по-различни :). Позволяваш ми да ползвам коментара ти за илюстрация на статията ми нали?
Общо взето и аз съм мислил в тази посока. Почти не е възможно двама или повече човека да мислят еднакво и да има обща визия за бъдещето (изключвам браковете, те са друга тема).
Тази събота и неделя бях на StartUP@Blagoevgrad и повечето презентатори, бяха стигнали до същия извод (въпреки че различни етапи са работили и със съдружници).
Според мен, най-доброто нещо е да започнеш сам и когато достигнеш някакъв лимит и искаш да отидеш на следващото стъпало, да потърсиш финансиране от банка или от бизнес ангел.
За банката нещата са ясни. При бизнес ангелите или обикновени хора с малко повече пари, които искат да инвестират, нещата са различни. Те, обикновено, купуват до 49% от бизнеса и не ти се месят в работата, а искат само тяхната част от печалбата. Проблема е, че все още няма форум за такива срещи (хора с идеи – инвеститори), а контактите стават само чрез общи познати.
Естествено, че е по-добре да работиш сам, ако имаш тази възможност. Само ако не може проектът ти да се осъществи по-друг начин, тогава е оправдано да търсиш съдружник или по-добре, както пише Тони – бизнес ангел.
А за това, че орташката работа е кофти има страшно много примери от живота на всеки. Например мъжът ми има наследство къща от дядо си. По времето, когато е строена е било срамно вземането на кредит и той е намерил част от парите от приятел, с който станали ортаци. Къщата е близнак и половината от нея е на наследниците на ортака му. По тази причина къщата не може нито да се измаже нито да се ремонтира, понеже съседката се оплаква от шума и не дава де се дигне скеле. Освен това имаше изгодно предложение да се строи на мястото на къщата – даваха два апартамента на семейство – ортачката отказа!!! Сега всичко наоколо е застроено и вече отникъде не искат този парцел.
Кофти работа!
Що се отнася до семейния бизнес – аз харесвам идеята за такъв и изключително добре се разбирам с брат си и братовчед си, с които работя!!!
Така че всичко е относително!