За честта на гладиаторите и работното място

Следя сериала „Спартак“ на STARZ ( Spartacus, the series ). Прави ми постоянно впечатление разбиранията за чест на гладиаторите. Всъщност те са роби, с мааалко по-различен статус от другите. Например успешните от тях често са били страхотен магнит за жените, или са имали малко повече права. Чувал съм, че някои от гладиаторите доброволно са ставали такива. Ултимативната награда за гладиаторите е била дървения меч, чрез който им била дарявана свободата.
Това, което на мен ми направи впечатление е мотивацията на гладиаторите поне във филма, защото предполагам са направили някакво проучване и как са стояли нещата в реалност. Гладиаторите имаха силно развито чувство за чест. Именно то ги сплотяваше и в него търсеха и намираха упование поради нелеката си съдба. Там намираха и утеха от постоянната заплаха да загинат на арената. Дори това най-страшно нещо бяха издигнали в култ именно заради честта да загинат на арената. Интересно обаче от другата страна стояха господарите им – именно те подклаждаха чувството за чест на питомците си, но с единствената си цел да се обогатят от потта и кръвта им ( така се казваше и единия от сезоните Blood and Sand ). Римските патриции се тъпчеха с вино и храна, залагаха пари, губеха и печелеха крупни суми под звънна на мечовете на гладиаторите и техните последни стонове. Всъщност гладиаторите бяха доста заблудени с това тяхно чувство за чест и то би било единствено оправдано ако им помага да понесат по-лесно тежката си и принудителна съдба без алтернатива. Аналогията е ясна. В днешно време чувството за чест, че работиш дадена професия също се използва за начин да мотивираш подчинените си. Виждал съм много хора, които получават смешни пари, но живеят в заблудата, че работят престижна професия за престижни фирми и това е чест за тях. Това, което има истинско значение, е дали това което работим ни дава лукса да имаме достатъчно лично време и достатъчно средства за да живеем спокоен живот. Честта не може да те заведе на ресторант, нито да ти купи хляб в магазина. Тук да не се разбира погрешно, че прокламирам живот в безчестие, нито пък да правиш безчестни неща. Напротив, най-добрата комбинация е да изпитваш чест от това което, правиш и да получаваш достатъчно свободно време и материален ресурс насреща. Цялостната идея, която развивам в тази статия е внимателно да се анализира културата на „чест и слава“, ако се опитват да я прокарат на работното ни място защото тя често е начин да се прокарат доста по-земни и материалистични интереси от висшестоящите. За разлика от гладиаторите, които са нямали кой знае какъв избор, човек днес винаги има избор, дори и да му се струва, че няма. Статията ми не е насочена срещу работодателите, защото и аз самия съм работодател, но винаги съм честен и прям с хората, с които работя и поставям нещата доста ясно и открито на масата за да може служителя да си прецени сам. Това съветвам да правят и всички мои колеги, вместо да баламосват служителите си с „чест и слава“.

0.00 avg. rating (0% score) - 0 votes

Това също може да ви заинтересува:

3 коментара

  1. Харесва ми как мислиш – видях нещо от собствените си виждания в тази статия. Много добре схванах аналогията. Работата за чест и слава според мен е полезна, когато в бъдеще може да донесе признание и повече приходи. И наистина е глупаво да робуваш на мнението на хората за теб, за това дали си добър в някаква престижна професия или не. По-важното е спокойствието и да си в хармония със себе си – все пък един живот живеем!

  2. Дори и за бъдещи ползи не си струва…света вече е толкова динамичен, че никой може и да не обърне внимание, в най-печелившите ми начинания никой не ми е искал автобиография. Това пък е една друга моя теория, че времето което губиш да правиш автобиографии и да се молиш на някой да те вземе на работа и да му трепериш може да го ползваш това време сам да си създадеш работа. Не важи за всеки, но това все пак е блог за предприемачи и малко по-упорити хора. Има и нещо друго. Днеска гледах GAME CHANGE, филм за президентската кампания на Маккейн и Пейлин и там хората си казаха…споко оплескала си нещата на интервюто, но в света вече всяка новина трае 48 часа, после идва нов цикъл и забравят за теб…това ако важи за кофти имиджа, сигурно важи и за честа и славата.

  3. Съгласна съм, че светът днес е изключително динамичен и аз не веднъж изтъквах, че времето е безценен ресурс.Но според мен дипломата никога не е излишна – по дипломата посрещат, по ума изпращат. Днес даже за шофьор в някои фирми ти искат висше образование и английски. Е, наистина ако говорим за предприемачи, които сами са си шефове – имаш известно право.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *